Skip to content Skip to footer

Розмари Стателова, Българи

Фестивалът „Откритие“ се отличава със своя културен кръг

 

– Когато участвахте като наблюдател на фестивала „Откритие”, с какво той Ви впечатли в началото?

– Имах щастието да съм близък приятел на Доно Цветков и като такъв имах възможността да съм близо до него, когато той пристъпи от замисъл към реализация на идеята си да положи начало на своя фестивал „Откритие”. Това, което тогава ми направи най-силно впечатление, бе обстоятелството, че „Откритие” бе по същество първият частен поп фестивал в България. Ние, израсналите по време на социализма, бяхме привикнали всичко в културата на България да се организира от държавата и по този начин да служи на тогавашната държавна културна политика. А ето – внезапно един млад човек като Доно решава да създаде нещо толкова отговорно и трудоемко, именно фестивал на популярната музика във Варна, и го прави! Въпреки големите трудности и предизвикателства пред частната инициатива. На тази инициатива в българската поп култура е посветена и книгата ми „Преживяно в България”, излязла през 1995 година.

 

– Ярък спомен от „Откритие”?

– Жив спомен от първите години на фестивала „Откритие” имам от това, че в началото, поне според спомените ми, имаше и рок секция. Когато едната секция привършваше изявите си, публиката й начаса напускаше залата и влизаше публиката на другата музикална секция. Това тогава ме разсмиваше. Друг жив спомен имам пак от началните години на фестивала, когато Доно Цветков търсеше партньори-организатори. Имаше, например, преговори с руски кандидат-организатори, но от това нищо не излезе – Доно беше и си остава индивидуалист!

 

– Повлия ли фестивалът върху Вашите преценки за международната поп и рок сцена?

– Да, разбира се – чухме толкова различни и оригинални музикант-артисти и певци, изпълняващи образци на съвременно композиторско творчество в тази област. И това особено, когато след 1998 г. фестивалът стана международен.

 

– С какво „Откритие” е по-различен от други подобни прояви в България?

– Според мен с културния кръг, в чийто център застана фестивалът. Имам наум следното: повечето международни фестивали образуват своя актуален състав от състезатели – изпълнители от наличния международен контингент, тоест, в тях участва като състезателен състав „каквото попадне”. А „Откритие” се  обърна с покана към участници от страни, които, така да се каже, заобикалят географски България. Той стана нещо като център на определен културно-географски регион, в който участваха и множество състезатели от Балканите и Азия, например. А не само от Европа…

 

– Участието Ви във фестивала полезно ли беше за Вашето творческо развитие?

– Освен с впечатленията ми от изпълнените произведения, участието ми в „Откритие” беше и продължава да бъде интересно за мен със срещите с колеги – музиковеди и музикални организатори, които биваха организирани под формата на конференции и творчески разговори. Така успях да се запозная с редица колеги от Турция, Македония и други страни – участнички. Освен това не бива да забравям и това, че Доно включваше в програмата на фестивалите и представяне на моите книги, което протичаше като много интересни срещи с хора от Варна.

 

– Как музикални проекти като „Откритие” биха оцелели в бъдеще?

– Това до голяма степен зависи от реномето на този фестивал. Варна трябва да го оцени по достойнство и да иска да го подпомага като част от годишните културни прояви на Община Варна.

 

– Какви препоръки бихте отправили към организаторите на фестивала?

– Да устискат, да не се предават! Този фестивал е нужен на града и на музиката!

 

– Какви са Вашите пожелания към бъдещите участници във фестивала?

– Желая им нови и нови успехи!

 

Интервюто е част от проекта „Откритията на „Откритие“, реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Поредицата е осъществена по повод 30-годишнината на Международния музикален фестивал „Откритие”, която се навършва през 2022 г. Участници в конкурсите и гости на фестивала през годините споделят впечатленията си. 

Leave a comment